Skip to content

Boris KolevBoris Kolev

Increase font size Decrease font size Default font size
Начало arrow Новини arrow На фокус - Мартин Иванов от "Трол Тийм": Откакто се помня съм ритнитопковец

Вход



регистрация

На фокус - Мартин Иванов от "Трол Тийм": Откакто се помня съм ритнитопковец PDF Печат Е-мейл
03 юни 2019

Организацията във Форум Лигата е на отлично ниво, трябва да се помисли и за "fairplay"-a, смята асът на "Тролчетата".

В следващите редове ще научите интересни случки от живота на Марто , как се е запалил по футбола и как е попаднал в турнира.

22.jpg

- Здравей, представи се с няколко думи. Как се казваш? Откъде си?
- Привет. Казвам се Мартин Иванов Иванов, което руснаците намират за невероятно смешно - май е покрай Иван Иванович Бородатый дурак.
Родом съм от Бургас, но след 7 години при батките бях трансфериран последователно в София, а след това Варна. По образование и неволя сега живея в столицата, но
сърцето ми е във Варна, а лятото и други части от тялото ми.

- Разкажи ни нещо повече за теб, с какво се занимаваш?
- Рядко обичам да говоря за себе си сериозно и бих предпочел да говорим за нещо по-интересно...но след като няма...
IT съм, но в свободното си време бягам от компютрите, техниката и всичко, с което един типичен гиг би се захванал. Моторите, екстремните и бойните спортове
бяха моята страст. Лятото бях по пистите с мотора, зимата ...пак, но с борда. Ала след раждането на 2 прекрасни момиченца трябваше малко да подредя приоритетите си.
Сега времето ми е отдадено на тях, приятелите и футбола. От скоро се подвизавам като делегат във Форум Лигата и в устата на доста от играчите.

- Откъде разбра за Форум Лигата и как попадна в нея?
- За Форумната Лига (БФФЛ) разбрах от един мой много добър приятел. Сформирал се отбор, за лежерни мачлета... Да ве да, лежерни. Такива здрави сблъсъци имахме в началото... новобранците направо мачкаха старите кучета. Така попаднах в отбора на Хеттрик. По това време имаше сериозни правила за да си участник - регистрация във форум, брой постове и постоянна активност в сайта, та се наложи да изчакам няколко месеца, преди да мога да заиграя. А и вътрешната организация на Хеттрик бе много строга, бих казал професионална - президент, треньор, капитан... страхотна дисциплина, отдаденост, която си личеше дори на загрявките преди мача, за което в началото ни се подиграваха.Впоследствие много отбори започнаха да ни копират.
На това се дължаха и дългогодишните успехи, които постигахме. И как от отбор, борещ се да остане в елита, се превърнахме във фактор, трикратен шампион и носител на няколко купи. Но едно нещо не можеше да се копира - духът в отбора, приятелската атмосфера и това че всички бяха еб**и пиянките. Такъв шампионски отбор се изгражда на маса и в съблекалнята, но нека спрем до тук... (смее се)
Признателен и много благодарен съм на момчетата, които не само повлияха в развитието ми като футболист, но и като човек. (така че който не ме харесва да си поръча супа и... да им се сърди на тях )))))) (смее се)
За съжаление, колкото ти дава един такъв отбор, толкова и ти взима. Отдадеността ми към отбора ми коства и мястото ми в състава. Прегорях... имах нужда от почивка и от промяна.
Та след известен период на рехабилитация и „anger management“ се завърнах в Лигата, но този път като част от отбора на Трол Тийм, за което им благодаря, направиха доста за да се върна към любимото си хоби. Вече в една доста по-спокойна атмосфера - в Трета Лига, без никакви амбиции и игра само за кеф. И кой да предположи, че след завръщането ми ще станем шампиони и ще спечелим прИмоция за 2-ра.(смее се)

13.jpg

- Ракажи ни някоя интересна случка при сформирането на „Трол Тийм“
- Ще започна и със сформирането на Хеттрик. За определяне на отбора имаше контрола. По същото време имах изпит по Бази Данни в университета. Това беше най-бързо взетият от мен изпит, след който на спринт до Спортна София и място в състава.
Да си призная имам и косвен принос за сформирането на Трол Тийм, за който те не подозират. Нека преди това уточня, че ядрото на Трол Тийм бе съставено от бивши кадри на Хеттрик. В Хеттрик всичко се решаваше с избор на мнозинството - новите играчи, избор на треньор, капитан, екипи и каквото се сетиш. След една от тренировките ни, която пропуснах... Ще се отклоня малко - само 2 тренировки на Хеттрик съм пропускал – въпросната и втората при раждането на първото ми дете, като тогава до последно се надявах, че ще мога да отида да ритам. Та тогава се решаваха новите попълнения. Изборът бе сведен до двама играчи - единият бе брата на Спас Даскалов (тогава играещ за Хеттрик, сега - основен „троловец“). При абсолютно равенство, моят глас се оказа решаващ... и след 10 неуспешни опита да се свържат с мен изборът е бил друг, неочакван за Спас и момчетата от Дружба. Но аз тогава бях зает с причината, поради която пропуснах за втори път тренировка. Така в "Дружбенци" се зароди идеята за нов отбор. И след няколко години отбор на име - "Трол Тийм" дебютира в 3та лига. Разбира се има и други фактори довели до това, но да не навлизаме в подробности. Иначе целият отбор стои на плещите на Цветомир Мирков, нашият почетен президент, касиер и съосновател, благодарение на когото бях реабилитиран.

5.jpg

- Доволен ли си от настоящия сезон на отбора? Какви са целите пред тима?
- Честно казано няма как да не съм доволен. След всичките контузии и проблеми с играчи в отбора ние все пак изградихме боеспособен тим и имаме реални шансове да запазим мястото си във Втора Лига. В началото започнахме много, много трудно, едвам се събирахме, стари и нови кадри се отказваха. Лично за мен предадоха отбора, но това е само мое мнение, което останалите съотборници намират за малко крайно, но това съм аз. Имаше мачове, когато играехме по 3-4ма контузени, бяхме пред разпадане. Но удряйки дъното над нас бе само върха и някак си успяхме да се сработим и изтласкаме към средата на таблицата. Всичко започна с прословутото равенство с изключителния отбор на ФК Форум ЦСКА, когато буквално в последната секунда те ни изравниха. И въпреки, че това бе изтървана победа, ние си повярвахме и с всеки мач започнахме да играем все по-уверено и жадно. С победите дойде и апетита. А целта е ясна - да се утвърдим като фактор във Втора Лига, а защо не и нещо повече.

- Как се запали по футбола?
- Откакто се помня съм ритнитопковец. Чичо ми все разправя една история - как като съм бил на 3-4 години съм ритнал една топка нагоре по баира на село. Така съм я нацелил, че
профучала покрай него. От там той си е казал - това момче ще трябва да стане футболист. Ама нашите не мислеха така и дълги години ме бяха заковали на скамейката с учебници в ръка. Така че всяка секунда, когато можех да се измъкна, използвах за да ритам. Първоначално бях вратар, най-дебелият винаги е на вратата. (смее се). Но с годините
и смяната на градовете научих доста - улични и училищни мачлета, турнири, а през лятото ритах на стадиона на Футболен клуб „Черноломец 1919“ град Попово. След това в университета и така чак до Форумната Лига.

- Кой е футболният ти идол и с какво те спечели?
- Идол нямам. Обичам интелигентни и борбени играчи. Понякога двете не се съчетават. Но има играчи като Зидан, Алесандро Дел Пиеро, Оливер Кан и малцина други, които с играта и поведението си са ме карали да мечтая, да подражавам. Много харесвах духа на Рууни, колко е борбен и нахакан. От българите Трифон Иванов (мир на праха му), Балъков и Бербатов са били "разликата" в отбора! Много хора ще кажат "ами Стоичков". Прославил се е, невероятен футболист, но не и като човек... А защо Бербатов ли,м защото интелигентният футболист не трябва да тича, а да е там където трябва, винаги на точното място и с едно отиграване да покаже класа. Винаги съм мразел да тичам напразно и като гламав. И това което прави извън терена - за децата на България е похвално.
Тук е мястото да изкажа огромната си почит, респект и страхопочитание към най-добрият футболист, който съм гледал - Кристиано Роналдо. Толкова много отбори, толкова много предизвикателства, толкова много труд и винаги е на върха. И не само като футболист, но и извън терена. Запознатите знаят, хейтърите бучат.

4.jpg

- Кои са любимите ти клубни отбори на родната и европейска сцена и защо?
- Израснал съм с поколението от '94 и за мен това което сега наричаме български "футбол" е една пародия. Помня ясно кога се отказах да го гледам.
Беше един мач във Варна, Черно Море - Левски.
Голяма мъка за сините... и за да спечелят, техен играч се свлече в наказателното, като на 2 метра от него нямаше никой. И вместо картон за симулация, дадоха дузпа и така Левски спечелиха. Пълна порнография.
Чисто носталгично подкрепям Черно Море и когато мога ходя на мачовете във Варна и винаги срещу Левски. И винаги, когато съм на стадиона печелим (смее се) Но сами четем в момента по вестниците какво се случва на „ТИЧА“... детектори на лъжата, уговорени мачове. За пореден път се убеждавам, че „футбол“ в българския футбол – няма, поне не и в професионалния.
На европейско ниво - честно, никога не съм бил бесен фен на някой от грандовете. Симпатизирам на играчи, на първенства, на треньори, но на цял отбор, сляпо и безмозъчно - не, не е моето. Много харесвам английското първенство, заради непредсказуемостта и вярата, че уредени мачове там няма - митове и легенди, с букмейкърски спонсори, но нека надеждата умира последна.
Харесвам стила на Юрген Клоп още от Майнц и Борусия.
Симпатизирам на Манчестър Юнайтед, но от ерата на Сър Алекс Фъргюсън. Искрено се надявам Оле Гунар Солскяер да върне онзи дух и жажда за победа.
От останалите първенства гледам мачовете на Реал Мадрид. Най-вече за да мога да дразня разни барцилонковци и Васето от Хеттрик (болен фен на Реал), като му казвам предварително резултатите на мачовете, които не е успял да гледа, а си ги е записал на VCRa. (смее се)

16.jpg

- Какво ти е мнението за съдийството и организацията в турнира? С какво може да се подобрят?
- Като делегат ми се промени доста мнението за съдийството. Гледайки 2те страни на монетата мога да осъзная колко им е трудно на моменти и колко добре се справят в повечето случаи.
Смятам че съдийството е на изключително, изключително добро ниво. Играчите и публиката може би не осъзнават, каква зверска работа и какво психическо и на моменти физическо усилие полагат съдии и делегати и как остават на ниво. Има изключения, разбира се, но сме хора и на всеки му се случва да има слаб ден. Както на играчи, така и на съдиите. Добре ще всички да свалим розовите очила и да се замислим, наистина.
Има индивиди, дето не знаят, че топката е кръгла, а я мъчат.. съответно мъчат и останалите на терена. Изкарват си яда и комплексите и си мислят, че длъжностните лица са им длъжни за нещо. Бил съм там, не е хубаво... Обикновено добрите играчи са най-тихите и незабележими на терена. Те носят духа на спортсменството и мисля, че БФФЛ трябва да работи в тази посока. Да се поощряват тези играчи и отбори.
Като цяло организацията, предвид колко сме се разраснали в последно време е на отлично ниво. Може да опитаме да се модернизираме още, да предложим още за публиката, за да засилим интереса на младите. Някои от отборите се нуждаят от подмладяване, а други от превъзпитаване. (смее се)
Надявам се комуникацията между отборите да се подобри, за да се свали това напрежение и играта отново да радва.
Искрено ми се иска „Феърплей турнирите“ да се възобновят и повече участници да се включат. Дори на случаен принцип да се сформират отбори от всички играчи, с цел сплотяване. А наградите да са за всички и под формата на бири, а не тиквени медали.

- Какво ще пожелаеш на себе си, на съотборниците си и на останалите отбори?
- От години играя с хронични контузии в краката и знам колко е тежко, затова пожелавам на себе си, съотборниците и останалите отбори ЗДРАВЕ, много здраве!
Нека се пазим, да се уважаваме и разбираме на терена и извън него. Нека не забравяме кои сме! И както казва Бербата: "Футболът е игра на терена, а не спор в това на кого му е по-голям..."
Поздрави и наздраве!

9.jpg

 
< Предишна   Следваща >

Звезден рожденик

Отбор: ФВ Тийм
Мачове: 0
Голове: 0

Случаен профил

Отбор: ФВ Тийм
Мачове: 0
Голове: 0