Skip to content

Boris KolevBoris Kolev

Increase font size Decrease font size Default font size
Начало arrow Новини arrow На фокус - Александър Белчев от „Пий Си Мани Я“: Футболът много прилича на ракията

Вход



регистрация

На фокус - Александър Белчев от „Пий Си Мани Я“: Футболът много прилича на ракията PDF Печат Е-мейл
03 декември 2018
На вашето внимание – Александър Белчев . Едно нетрадиционно интервю.
Дългогодишният участник във Форум Лигата разказва интересни случки за отбора на „Пий Си Мани Я“, за турнира и живота извън терена.

47323910_2090911487618347_3115033049851494400_n.jpg

- Повечето участници от Форум Лигата те познават, но все пак, представи се с няколко думи. Как се казваш? Откъде си?
Привет! Белчев от Пий Си Мани Я, Александър. Пишман-столичанин съм, единствен от семейството си роден и расъл тук. Петрички македонец по майчина линия и родопчанин – по бащина. Родея се и с трите си родни края и никой не ми е по-скъп от другия.

- Разкажи ни нещо повече за теб, с какво се занимаваш?
По душа и образование съм изтоковед, по настояща професия се рея из необятните поля на софийската аутсорсинг индустрия.

- Какво е за теб футболът?
Футболът е една от здравословните простотийки в живота. Много прилича на ракията, защото, когато сядаш за по ракия – освен, ако не си приказваме за патология – ти не сядаш заради самата ракия, ами заради хората, с които ще я споделиш. А пък тя – ракията – е просто един приятен обединителен мотив. Нищо по-малко, но и нищо повече от това.

- Ще те върна назад във времето, откъде разбра за Форум Лигата и как попадна в отбора на Пий Си Мани Я?

За тогавашната PC Mania и Форумлигата разбрах от Ивелин Славчев - една от легендарните Пий Си фигури - с когото играехме от време на време през седмицата, а и ни крепеше старо познанство от най-невръстни години. Нему изцяло следва да бъда благодарен за това, че съм тук поначало. Той разказва, че именно аз, в дълбокото детство, съм го посветил изначале в тънкостите на играта връз стръкчетата свежа тревица посред една орландовска поляна, та предполагам, че това е било нещо като връщане на жеста. Като го гледам сега, двадесет и няколко лета по-късно, как се унижава на синтетичната зеленина на СС, с умиление заключавам, че право думат, като казват: “Какъвто учителят, такъв и ученикът.” Романтични времена бяха. Бой на терена тогава бе ултракриминално и изключително рядко явление. А, смея да твърдя, емоционалността и зарядът в мачовете бяха на далеч по-високо ниво. Да не бъда разбран погрешно - носталгията и лъжеидеализирането на миналото са ми строго чужди като чувства - далеч не ридая за реновирането на разни разкрасени старини. Има великолепни единици и колективи, които се присъединиха по-късно към Форумлигата и никак не се разпознавам в масовата у по-старите отбори нагласа, че вината за опошляването на Лигата следва да се търси непременно у новите отбори и състезатели. Именно благодарение и на тях, все още Лигата съществува и се развива. Напротив – над 70-80% от новите колективи напълно се адаптират към ценностите, с които първенството ни се пъчи гордо, ала по-късно разбират, че до някаква степен са били подведени, предоверявайки се, че тия ценности са повсеместни тук. Ако трябва да бъда откровен – а то си е човещинка – доста неща са по-добри, отколкото преди десетина години. Просто, наистина има още какво да се пипне в интерес (ре-)облагородяването на инак първокласното ни спортно общество. Форумлигата си остава единственото аматьорско футболно състезание в София, в рамките на което, докато човек си спортува семпло, е в състояние кристално ясно да разпознае едно деликатно така усещане за уют.

- Ще споделиш ли на публиката легендата, която се крие зад името на отбора „Пий Си Мани Я“?1234.jpg
С тоя въпрос крайно се затруднявам да бъда кратък, щото или трябва да го кажа с два реда, или със сто и два, а досега никой не ме е наричал майстор на късия разказ. Ами, наглед козметичната промяна на името бе всъщност процес с дълбоки основания. Преди десетилетие, „Пий Си Мани Я“ бе „PC MANIA“ – отбор, съставен от членове на форума на едноименното гейминг списание, което – за който не помни – бе може би най-стабилното издание за компютърни игри и се радваше на наистина широка популярност сред заинтересованата аудитория. Социалният състав на тогавашния отбор бе твърде различен от настоящия, като повечето участници наистина бяха обединени изначално от увлечението по гейминг-а и споделяха тоя интерес. Впоследствие, след някои бурни вътрешни процеси – да ги наречем, идейни противоречия – редиците ни претърпяха метаморфоза, от която се пръкна един странен социален субект, чийто облик се различаваше съществено от този на старата PC MANIA. Личностната почва се случи благодатна и честите спортни сбирки бяха естествен преамбюл към ескалиралата впоследствие лежерна, ала здраво слепнала задруга с чисто битов афинитет към мисловните и практически достижения на хедонизма. Този нездрав философски интерес доведе след себе си крепки приятелства и се оказа, в последна сметка, съвсем здрав. Тъй се подредихме, че Пий Си Мани Я-кът без Пий Си Мани Я-ка никъде не мърда. Време бе тази метаморфоза да бъде ознаменувана подобаващо и идеална мишена за първия залп при оповестяването ѝ се оказа срамното – нека не се лъжем – име. Ако се бяхме самоназовали примерно „Гръмогущери от низините на класирането“ обаче, никой не ще да ни наричаше така, тъй като всички ни разпознаваха като PC MANIA. А, и, реално, огромната част от нас бяха част и от онзи PC MANIA. Още повече, че това не бе революция, ами еволюция и нищо не налагаше радикално ново начало, самите ние не го приемахме за такова. Предложих новото ни име да има фонологична близост със старото поне до някаква степен, ала да отразява настъпилите промени достатъчно адекватно. Хрумна ми Пий Си Мани Я, обсъдихме го с няколко човека, пуснахме гласуване – ние всичко правим подемократичному – и сред унищожителната конкуренция на „ЦиЦи Мания“, „Корабът майка и малките чапли“, нелошото „Си Пи Мани Я“ и други разни когнитивни шедьоври, които вече не помня, Пий Си Мани Я възтържествува. Бе лесно, защото това име отразяваше най-субтилните ни мирогледни идеи и представяше инак фините ни души в една бедбой светлина пред обществото. Е, между нас казано, цялостният Пий Си франчайз включва и дамското „Пий Си Земи Я“ крю, както и един бутиков футболен проект, който все още е в света на идеите – Пáра Пий Си – и който има за цел да събере в един епичен футболен кръжок всички Пий Си Мани Я-ци с по-малко кости, сухожилия, стави и/или прешлени от дадените човеку по дефолт. Нещо като Легендите, ама без тоя елемент на здравост. Тъй, подир името дойде ред на емблемата, която следваше също да отразява основните характеристики на един конвенционален Пий Си член, независимо дали пълен или кратък. Речено-сторено – ей тия две ръце я рисуваха на лист хартия, после скан и фотошоп обработка в рамките на две няколкочасови сесии с конферентна връзка, пляс на новите екипи и voilà! – PC MANIA се трансформира епично в Пий Си Мани Я. Там можем да видим почобанскиму наливащ се бонвиван, безопасна игла, спукана топка, фалически намеци и нея, тъжна, унила, с гръб, извън ебмлемата на доверието. А над всичко – една деликатна нула, която ознаменува всепълно онова усещане за обратното на синергия, с което е пропит футболният ни стил. Всички те, символи, дълбоко докосващи най-мекото на една Пий Си душичка.

12345.jpg


Е, под натиск сътворихме и емблема за дамската Пий Си Земи Я общност, където символиката е малко срамна, но пък по-близка до реалността. Ама, тя е апокрифна и реномето ни пред обществото не пострада от нея. По-наблюдателните ще доловят козметичните различия.

 

- Кой е футболният ти идол и с какво те спечели?
Идоли нямам нито от плът, нито от каквато и да било материя, ала най-специална футболна наслада са ми носили Емил Райков, Даниел Петров, Владимир Бънов, Божидар Георгиев, Петър Игнатов, Ваньо Найденов, Едуард Енчев, Георги Енев, Светослав Бунев, Симеон Данов, Ивелин Славчев, Валентин Дремджиев, Мартин Енев, Александър Стефанов. Вярвам, че към това съзвездие ще прибавя и Логин Шопов, Петър Бодуров и Иван Муртов. Дай Боже, и други. Съзнавам, че би било словесно разточителство да аргументирам присъствието на всяко едно от изброените в тази галактическа плеяда имена, поради което ще се задоволя с едва две от тях – тези на най-древните Пий Си експонати – Едуард Енчев и Чайката, Александър Стефанов. Едуард, защото, когато пристигнах преди десетина години, се чудех кой е позволил на този момък въобще да се приближава до топка и терен. Оттогава, всички вървим стремглаво надолу в представянето си, а единствен той държи нескончаема възходяща линия и не спира да се подобрява осезаемо, което – съгласете се – не е никак лесно, когато си заобиколен от подобни футболни герои. Чайката, пък, защото успява някак, без да притежава нито едно чисто футболно умение на поне елементарно ниво, без дори да притежава никаква форма на разум, вкл. футболен, да бъде смайващо полезен с действията си на терена и да вкарва, независимо срещу кого се играе. Предвид горното, не губи и форма, дори да не играе година-две, тъй като никога не я е имал. Запомнете тая мъдрост: „Не можеш да загубиш нещо, което нямаш“.Инак, от пластмасовия свят на т.нар. професионален футбол, говорейки единствено и само за футболни умения и абсолютно нищо друго, бих споменал имената на Роберто Карлуш, Кристиано, Златан, Роналдиньо и Бербатов. Бих напомнил и за един енигматичен атлет, който навремето се подвизаваше в ЦСКА и чието противоборство с Гонзо бе удоволствие да се наблюдава – вездесъщият Ибрахима Гай.

47297809_956919427851670_8577043836071575552_n.jpg

- Кои са любимите ти клубни отбори на българската и европейска сцена?
Подир Пий Си, най-обичам ЦСКА. Именно заради ЦСКА не съм се отървал все още от порока да гледам т.нар. професионален футбол, който в днешните му измерения е гнусен. Не ще отегчавам, разгръщайки причините, поради които смятам така. Все пак, ако се опитам да се абстрахирам от това, надолу, но с доста повече от една идея – Реал Мадрид. Симпатични са ми и Атлетико Мадрид и Ювентус. Обаче, никога не бих изпуснал ЦСКА-Беласица, примерно, за да гледам Реал-Ювентус. И това, че стана прекалено натрапчиво прехласването по чужди отбори в страната ни – следствие от геополитически процеси – откровено казано, ме дразни зловещо.

- Кой е любимият ти български футболист?
С риск да бъда твърде конвенционален, ала, от тези, които съм гледал, бих бил прекалено недодялан, ако не посоча изпърво Христо Стоичков. Нема кво, са. Другото е завист. После - Любо Пенев – реализаторски умения, воля да бъдеш. Трифон Иванов – смелост, фокус, присъствие. Бербатов – технически умения, футболен (само) интелект, въображение. Марто Петров – защото със сравнително ограничен потенциал, ала голямо спортно сърце успя да се нареди сред най-добрите. Везалов – защото така. От настоящите – Бодуров. Без майтап. 47208552_2207655779530533_1421325890813427712_n.jpg


- Какво смяташ за сезон 2018/2019, големият терен на Спортна София (формат 8+1) и колективът в „Пий Си“?

Много съм доволен. Не планирахме точки преди първо кокиче от реколта 2019, ала успяхме за едва 9 двубоя да натрупаме точков актив от един пункт. И то в първия мач, срещу Скуадра. След него – нищо ново. Колективът в Пий Си е съвършено независим от резултатите. Най-важното и единствено значимо полувреме за нас е третото. Така е било, тъй ще и остане. Ние по този тертип подбираме и всеки един нов трансфер – да импонира на Пий Си ценностите. Изпитва ли затруднения с това, твърде слабо ни интересува чисто техническото му представяне на терена. Не желаем индивиди с ниска ментална и етична хигиена в редиците си, нито държим новите ни попълнения да са безупречни на терена. Интересува ни човекът да е Пий Си, което обикновено си личи от пръв поглед. С две думи, да си достатъчно сериозен, че никога и през ум да не ти минава да се вземеш насериозно. Не си мислете, че целенасочено окомплектоваме отбор от кашкавали и излизаме на терена, за да ръсим лигня – напротив. Вярвам, че всеки, който е играл срещу нас, би потвърдил, че всъщност влизаме в мачовете със страст (РУАУРРРРРР), играем ги с такава, приключваме ги с такава и запазваме същата за третото полувреме. Играем и се борим винаги за победа, даваме каквото можем за нея. Понякога става, най-често – тцу. Човек обаче трябва да съзира кристално различието между нищожните победи и великите победи. Да се бориш за нищожна победа тъй, щото да изтървеш великата, е дървена сделка. Ще синтезирам цялостния Пий Си концепт в няколко езотерични реда от светлите източни старини:
„Висшето Постигане не е постижение – именно затова в него има Постигане.
Низшето Постигане не е повече от постижение – именно затова в него няма Постигане.“

47324613_2077791175577574_2208218033208426496_n.jpg

- Допада ли ти организацията на турнира и с какво може да се подобри?
Форумлигата, както казах, лъха на уют дори днес. От организационна гледна точка, нещата са прилични, ала има и достатъчно поле за подобрения. Нито дребнавостта харесвам, нито безполезното критикарство. Генерално, смятам, че нещата са на прилично ниво. Разбира се, има пропуски както от административно, така и от организационно, съдийско и техническо естество. Изцяло съзидателно си размишлявам по въпросите, свързани с развитието на Лигата и това, което ми се струва най-належащо, е промяна в правилника и в субективната нагласа на органите, които се занимават с определяне на наказанията, що се касае до зачестилите в последно време ръко- и кракопашни схватки на и извън терена. Имам наистина просторна аргументация кое и как трябва да се случи помоему, ала не тук е нейното място. Скоро ще я изложа нейде из „Идеи и препоръки“ и се надявам да бъде провокирана дискусия, а вследствие и промяна, която да разреши тоя срамен проблем. Също, нещо, по което вече съм мятал подробно разписано предложение и което бих могъл да развия в няколко различни варианта – ефективното – в противовес на настоящото фиктивно – участие на честната игра в Лигата. Феърплеят, с който тъй наивно се кичим, е де факто празна дума понастоящем и по някаква абсолютно непонятна за мен причина упорито се бяга от ефективното му въвеждане в спортния ни живот.
Друго - инициативи като тази, по линия на която разливам слово в момента, придават колорит и са една от малките стъпки, които биха могли да ни приближат към изправяне на някои от напоследък актуалните зловредни привички из спортнософието. Обзорът на кръга, който Веско Костов и компания бяха подели преди време, Гол на месеца, Букмейкър секцията – все прекрасни инициативи, ала някак всички се случват стихийно, кръжат известно време и после угасват, просто защото на хората не им се занимава да вършат дългосрочно и без особена подкрепа нещо на добра воля, което е напълно разбираемо. За да се промени това, тези неща следва да се бюджетират ясно и да се делегират като отговорност към един екип от хора, които биха поддържали подобни рубрики с удоволствие.
Добрите стари традиционни турнири в Чепеларе и Банско (в Пий Си битието познат като „ЧоБанско в Банско“) пък са нещо велико и би било огромна загуба, ако ги оставим да погинат, както се очертава напоследък. Може да е веднъж годишно, ала такъв турнир трябва да има.

- Какво ще пожелаеш на себе си, на съотборниците си и на останалите отбори?
Пожелавам за всички ни здраве, любов и мъдрост. И светъл модел на приоритизация. Вижте, ако кажа „пожелавам просто здраве“ или „просто мъдрост“, или „просто любов“, няма да звучи никак адекватно, защото нито здравето може да бъде „просто здраве“, нито мъдростта – „просто мъдрост“, нито любовта – „просто любов“. А, вижте пък как адекватно звучи следното: „това е просто футбол“. Просто футбол. Та, нещата, както казва един популярен господин, трябва да бъдат възможно най-прости, но не и по-прости. Тъй и с хората, тъй и със словото. Ето защо така се олях по-горе.

47378770_2221925411399584_7016040128413958144_n.jpg

-   

 
< Предишна   Следваща >

Звезден рожденик

Отбор: ФВ Тийм
Мачове: 10
Голове: 0

Случаен профил

Отбор: АЕ
Мачове: 0
Голове: 0